10.11.2015

Как да се предпазим

За да се предпазим от кариеси и парoдонтити в домашни условия, основното правило, към което трябва да се придържаме при ежедневната хигиена на устата е:

Не е толкова важно колко време търкаме, по-важно е къде!

Сред основните причини за възникване на тези масово разпространени заболявания е натрупването на колонии от кариесогенни бактерии в ретенционните зони (зони на натрупване) в устата. Тези специфични зони са различни при всеки човек, като най-често се намират между зъбите, над и под ръба на венеца, върху фисурите на кътните зъби, върху зъбни аномалии, под коронки, мостове и на други труднодостъпни за почистване места. Трябва да се има предвид, че зоните на натрупване се срещат както фронтално, така и лингвално (във вътрешността на устата от страната езика) и вестибуларно (от страната на бузата). За успешното предпазване тези зони трябва да бъдат идентифицирани и да се обръща специално внимание по време на почистването при ежедневната устна хигиена.

Щяхме ли да имаме подобни проблеми, ако бактериите светеха?

Ако бактериите светеха, щяхме ясно да виждаме опасните зони на натрупването им, и относително лесно и бързо да ги отстраняваме в домашни условия по време на ежедневната си устна хигиена с четка, паста, конец или други помощни средства. В случаите пък, когато виждаме светещите колонии от бактерии, но не можем да се справим с почистването им вкъщи, ще се обърнем за помощ към нашия зъболекар.

Нека да накараме бактериите да светят!

Бактериите ще започнат да светят (флуоресцират) в червено, ако ги осветим със специална виолетова светлина. За целта, в домашни условия, можем да използваме персонални детектори на зъбна плака „СОВА“. Детекторите са пригодени за визуализация  при фронтален, вестибуларен (от страната на бузата) и лингвален оглед (от страната на езика).

detector-big

Как да осъществим контролирана орална хигиена в домашни условия?

  1. Изследването се провежда в слабоосветено помещение: силата на светлината от флуоресценцията на наличните бактерии е много по-слаба от интензивността на слънчевата или друга изкуственна светлина, поради което е препоръчително употребата на детектора да става в затъмнено или напълно тъмно помещение.
  2. Детекторът се включва и се насочва към зоната на наблюдение: при оглед лингвално или вестибуларно се използва детектора с прикачено дентално огледало. При цялостен оглед на устата, огледалото може да се развие.
  3. Наличната стара зъбна плака флуоресцира в розов до червен цвят: обръща се специално внимание на специфичните зони, където плаката се натрупва и флуоресцира.
  4. Здравите зъби, без плака, флуоресцират в бледозелено: ако в устата се наблюдава единствено зелена флуоресценция, това е свидетелство за добра устна хигиена.
  5. Почистване на зоните с бактерии: зоните, флуоресциращи в розов до бледочервен цвят, където се вижда натрупана плака, се почистват с паста и четка, интердентални четки, конци или клечки за зъби.
  6. Проверка след почистването: ефективността на приложените методи за отстраняване на зъбната плака се контролира чрез повторно осветяване. След използване им, помощните средства (интердентални четки, конци и клечки) могат да се осветят с детектора. Отстранената плака, намираща се върху тях, свети в розово – това е ефективен метод за мотивация към орална хигиена, особено при деца.
  7. Помощ от зъболекар: при често задържане на плака в едни и същи места или невъзможност за отстраняването ѝ се препоръчва консултация с  лекар по дентална медицина.

ogled

При началното провеждане на контролирана орална хигиена, проверката за наличие на натрупана зъбна плака се прави ежедневно. След установяване на специфичните зони на натрупване на плака и придобиване на навици за отстраняваме на плаката в тези зони, контрола с детектора може да се прави само няколко пъти в седмицата.